Казанлък

Макар в сянката на близкия голям град Стара Загора, Казанлък има своето важно място в икономиката на страната. Някой автори го поставят на десето място по промишленост в страната. Тук са били изработени първите български дизелови мотори, стругове, велосипеди, безмоторни самолети, трактори, коли "Булгаррено" и др. Градът е един от най-големите центрове на оръжейната промишленост на заводите "Арсенал", които имат утвърдени позиции на международния пазар. В машиностроителния комбинат "Хидравлика", основан през 1928 г., се изработват хидравлични изделия, сглобяват се самолети, автомобили. Заводът за инструментално и нестандартно оборудване произвежда и каучукови уплътнители. Машиностроителният комбинат изработва металорежещи машини, конзолни фрези и бормашини. Все към машиностроителния бранш спада и Заводът за строителни и пътни машини. Текстилният комбинат, основан от братя Стайнови през 1890 г. като предачна фабрика, носи името "Розова долина". Към този бранш се отнасят фабриката за технически тъкани - противопожарни маркучи, тапицерски платове, жакардови пътеки и др., фабриката "Роза" /основана през 1928 г. от френско-българско дружество/ за копринени тъкани, плат за чадъри, шушляци, завод "България" /основан през 1931 г. от английския тръст Кроатц/ за шевни и бродерийни конци, завод "Първи май" за резервни части от дърво за текстилните и мебелните предприятия - совалки, кросна, вретена, фабриката "Българска кремона" е основана през 1924 г. Произвежда струнни музикални инструменти - виоли, китари и др. Към хранително-вкусовата промишленост спадат заводът за консерви, месокомбинатът, мелницата, фабриката "Българска роза" за розово, ментово и лавандулово масло. Тя обработва също така акация, люляк, бор, здравец и други. Възрожденският Казанлък продължава да живее с 56 стари къщи, които носят имената на някогашните си собственици - Стайновата, Поп Петровата, Сапуновата, Хаджи-еминовата, Ментуловата, Шипковата... От това време са старата община, турските джамии и баня, черквите "Св. Йоан Предтеча", "Успение Пресвета Богородица" от 1834 г. с липов иконостас, дело на дебарчанина В. Аврамов, "Света Троица". Те се допълват от новите обществени и административни сгради, хотели, музей, картинна галерия, училища, жилищни комплекси. Най-интересната забележителност в града на розите е тракийската куполна гробница от елинистичната епоха. Тя е издигната в края на IV век пр. н. е. и е открита в могила през 1944 година. Тя е най-добре запазеният паметник от древна Тракия с много ценни стенописи. От 1979 г. Казанлъшката гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство заедно с българските обекти - Стенописите в Боянската църква, Мадарския конник, Рилския манастир, Ивановския скален манастир със стенописи, Несебърските църкви и откритата и включена по-късно Свещарска тракийска гробница недалеч от гр. Исперих. До гробницата е турският мавзолей - тюлбето. Казанлък е изходен пункт към редица туристически обекти като паметниците на в ьр-ховете "Шипка", "Бузлуджа", Шипченски манастир, язовир "Копринка" и други.