Казанлък


Този красив български град е разположен в казанлъшката подбалканска котловина, част от известната Розова долина, която е разположена между Средна Стара планина и Средна гора от север и юг и напречните прагове Кръстец /Стражата/ и Межденик, на 8 км южно от Стара планина, на 3 км северно от река Тунджа, на 380 м надморска височина.

На 21 май 1837 г., придружавайки султан Махмуд, в Казанлък идва граф Хелмут фон Молтке, който пише: "Издалеч видяхме кории с исполински орехови дървета, всред които е разположен гр. Казанлък. Едва ли може да си съставите понятие за всичкото богатство на тази местност. Цялата долина представлява картина на завидно благосъстояние и разкошно плодородие, истинска обетована земя. Казанлък е европейският Кашмир, турският Голиджистан - страна на розите", феликс Каниц, през 1871 г. отбелязва: "Между многото красиви долини в Тракия мъчно би се намерила някоя, която да може да се сравни с Казанлъшката". Константин Иречек оценява котловината като "съвършена, разкошна", а Максим Горки пише, че понятието красиво - "това е долината на Казанлък в България"... Иван Вазов след като севъзхищава на бляскаво зелените ливади, на нежните кадифени морави, гюлови градини, на Тунджа, заключава: "Не зная по омайно романтична река от Тунджа".

Казанлък е гара на жп линията София-Бургас. Чрез Шипченския проход по шосе се свързва през Габрово със Северна България. На юг пътят води към Стара Загора, която отстои на 34 км. Попада в област с преходноконтинентален климат, с мека зима и топло лято. Годишната валежна сума е 654 мм.

От 1867 г. в града е открито класно училище. Казанлъшкото педагогическо училище /открито през 1883 г./ е едно от първите по рода си в България. Подготвяло е начални учители. Първоначално се помещавало в "Червените конаци", а от 1885 г. в своя сграда. През 1933 г., когато става реална гимназия, се празнува 50 години от основаването на училището, което носи името "Св. св. Кирил и Методий". Тогава е открит в двора на училището паметник на патроните, който е първият паметник в България на солунските братя. В Казанлък са творили първият български композитор Емануил Манолов, автор на първата опера "Сиромахкиня", Петко Стайнов, литературният критик Кръстю Кръстев и др. Читалище "Искра" е основано през 1873 г. То е свързано с живота и дейността на един от най-видните казанлъчени - художника и писателя-хуморист Димитър Чорбаджийски-Чудомир. През 1884 г. Казанлък е наброявал 9469 души, през 1926 г. - 11 598, 1956 г. - 30 934, 1975г. - 53 607,1985 г. - 61 303 и през 1992 г. - 60 236 души /на 20-о място по големина в страната/.